Дяволът действа чрез нас
Разбрах, че предателите са нужни, за да разпознаваш приятелите.
Разбрах, че ЛЮБОВТА е смисълът на всичко – от първата майчина прегръдка, когато се раждаш, до последния си дъх човек търси именно нея.
Разбрах, че любовта не стига, ако не си достатъчно смел да я опазиш.
Разбрах, че всяко добро се връща при теб и не бива да губиш вяра, дори когато се чувстваш най-измамен и наивен.
Разбрах, че смирението е различно от примирението.
Разбрах, че всеки, абсолютно всеки грях се наказва – рано или късно.
Разбрах, че да стъпчеш сърцето на човек, който те обича, е по-страшно от насоченото срещу теб оръжие.
Разбрах, че раните по сърцето зарастват по-бавно от раните от куршуми.
Разбрах, че времето е единственото лекарство.
Разбрах, че Бог не отговаря на всички молитви, защото Сам той знае кое е най-добре за нас.
Разбрах, че някои мечти е по-добре никога да не се сбъдват, а други – сами знаят кога да ни споходят.
Разбрах, че най-искрените молитви се случват в сърцата ни, не в църквите.
Разбрах, че понякога страданието е изпитание, предплата за истинско щастие. Разбрах, че понякога страданието е наказание за вече стореното.
Разбрах, че всяка любов е предпоследна, а последната идва като лятна буря – изведнъж, нечакана, непредвидена, напояваща отдавна изсъхнала и напукана почва с живот.
Разбрах, че когато се чувстваш погребан – много вероятно е да си посаден, за да поникнеш с нова сила.
Разбрах, че когато мислиш, че можеш и когато мислиш, че НЕ можеш – и в двата случая си прав.
Разбрах, че промяната идва отвътре, а не бива да бъде чакана отвън и поверена на някой друг.
Разбрах, че човек сам кове съдбата си и винаги трябва да слуша вътрешния си глас, защото Бог говори чрез нас, така както Дяволът действа чрез нас.
Разбрах, че да си жена, да си майка е най-великата сила, най-големият подарък.
Разбрах, че мракът е най-гъст точно преди зазоряване.
Източник: Ваня Червенкова -“ Кодово име живот” (книга)
