Един вирус бе коронясан в собственик на света
Пандемията „корона вирус“ с гръм и трясък се появи изневиделица през 21-век… И изведнъж се събудихме, събудихме се сред кошмар ... Събудихме се в ден, когато всичко се ненадейно се промени ... И докато, във фантазиите на детския свят бушуваха глъч и радост, то магията на увеселителните паркове като Дисни магията угасва ... Китайската стена престава да бъде толкова силна ... Повечето градове са се превърнали в призрачни или подобие на бал с маски… Вече не всички пътища водят към Рим… За Триумфалната арка няма победители…
Житието ни се превърна в домашен арест… И изведнъж един вирус бе коронясан, превръщайки се в собственик на света, а ние осъзнахме своята наивна крехкост ... Господи, колко незначителни сме на този свят след като страхът ни се превърна в трънлива корона… Не знаем дали сме мишени на тайнствена цел или сме станали безотговорни спрямо самите себе си… Ала този страх не ни обединява, превърна ни в егоисти…
Презапасяване, сякаш всеки един момент ще изберем извън земна дестинация… Станахме толкова егоистични и ехидни, че казваме "няма проблем този вирус отнема живота само старите хора" или с подли подмятания ги осмиваме, че щъкат смело…, сякаш нямаме родители или възрастни роднини, сякаш никога няма да остареем - Печално!...
И изведнъж искаме да отстояваме правота - да решаваме, кои да умират и кои да оцеляват… И сега осъзнаваме, че дори не можем да решим нищо за живота си, планетата, която днес си слага маска не само за вируси, но и за да покрием нашата уязвимост, смесена с арогантност, и да си измием ръцете, за да не признаем веднъж отговорността си като Пилат Понтийски ...
