Добро с тежест на прашинка
Доброто - Имало едно време, има го и сега. Една от моите приказки за доброто дело:
Това се случило през месеца на предопределението. Небето над Дамаск било обсипано от едри звезди. Били толкова много, като плодородно лозе, чийто гроздове натежали от божествен нектар, провисвали чак до земята.
В тази чудна нощ в предградията на приказния град живеели братята Керим и Абул. Те били бедни музиканти и изкарвали по някоя пара за къшей хляб и паничка мляко, не стигало дори за единия само, камо ли и за двамцата. Гладът не им давал покой, отпили по една глътка мляко и толкоз. С всеки изминат час, гладът ги жилел.
- Какво ще правим Керим, остана само една глътка мляко, а ние сме двама? - попитал Абул
Керим отвърнал без да отмества поглед от още една гладна душа:
- Братко, и двамата изпихме по глътка мляко. Да дадем последната на онова бездомно куче и то е гладно като нас. Абул подскочил и с обидни думи се нахвърлил:
- Ти да не си полудял, Керим? Аз умирам от глад, а ти береш грижа за това мръсно псе.
- Чиба, чиба! - закрещял Абул на бездомното куче, размахвайки ръце.
- Да отидем при Княза на храната, той ще ни упъти мъдро.-предложил Керим.
Абул се почесал гневно по брадата, изохкал па се съгласил. Вървели дълго двамата, а бездомника ги следвал неотлъчно. Когато една звезда паднала като зрял плод, кучето се свлякло от немощ на земята.
Абул грабнал един камък и ударил клетото по главата. Керим повдигнал окървавената главица и изсипал в гърлото на умиращото животинче последната глътка мляко, то преглътнало, и близнало ръката на Керим в знак на благодарност. Издъхнало с поглед мек като утринна трева.
Когато стигнали горичката, Князът попитал:
- Гладни идвате, нали?
- Да! - простенал Абул.
Князът им заръчал да протегнат длани, подавайки книгата. От дланите на Керим бликнали мед и мляко, а от дланите на Абул - кръв и мърша.
„Който извърши добро с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види“. Така е с нас хората, когато вършим добри дела с почтени намерения, ни се дава свише блаженост, но не ги ли вършим, тогава няма да ни върви в живота…
автор: Красимир Куртев от книгата - "Защо не ни върви"
