Чувствам, тогава мисля
Чувствам, че Facebook е доста странен с въпроса си: „Какво мислите?“, поставен в празното поле… Въпреки че предпочитам друг въпрос пред онзи: „Какво чувстваш?“...
Чувствам, че седативните думи ме плашат… Чувствам, че насаждането на пропаганда за идването на ада е инфантилно…
Чувствам, че лишаването от чист въздух в парка или на планината е евтаназия за човешката природа… Чувствам, че медиите се хранят чрез човешкият стрес…
Чувствам, че губим уважение към мъдростта на възрастните хора, без да си даваме сметка, че отписвайки с „кучета ги яли“, ние предизвикваме собственият си крах на жизненият ни път…
Чувствам, че елитите пораждат фалшивите новини, а не обществата… Чувствам, че се делим на касти - бедни и богати и че едни ще живеят „вечно“, а останалите ще оцеляват, кой както може…
Чувствам, че говорим за хигиена, ала мисленето ни не е достатъчно стерилно, дори делата ни са заразни… Чувствам, че само с мислене едва ли ще засеем житейската си житница и вместо жестове следва да има и дела…
Чувствам, че благодарение на моите лични и професионални преживявания установих, че светът е прекрасен и че човешкото същество е щедро като природата, но има и такива хора, които погазват брутално крехкото добро…
Чувствам, че трябва да се върнем към корените си, към това, което не е „Мисля, следователно съществувам (Cogito ergo sum)“… И за протокола, харесвам много от неща за Декарт и не отхвърлям нищо от мъдростите... Чувствам, че бих могъл да го заменя с „чувствам“ преди „мисля“…
Чувствам, че бъдещето е несигурно, но че силата ни се крие в комуникационните съдове, които се развиват сред нас, като корени... Ние сме приспособими същества и ще преживеем емпатиите, безпокойствието, паниките и стресовите ситуации… Чувствам, че онези, които се притесняват да узнаят истината, скоро ще получат прозрение…
Чувствам, че прегръщането на дървета не е някаква глупост, а това дава смисъл на живота... И ако не вярвате, просто опитайте...
Чувствай преди да мислиш или мисли като спреш да чувстваш!...
