Красимир Куртев: С дъх на ограничена Пролет
И замириса на ограничена пролетна, сменяме пижами и домашни дрехи между четири стени под акордите на тук, там пълните хладилници… И замириса на хлор, и хлорни съединения, вместо на свеж въздух, който лекува душата… вдишваме дезинфектанти, за да не ни отнемат болката от липсата на кислород…
И замириса на заклинания и лоши предсказания, вместо мотивация и насърчение за една бяла пролет, започва да намирисва на не чак толкова „Божествена комедия“ - Ад от Данте Алигиери, а по - скоро на „Изгубеният рай“ на Джон Милтън …
„Пандемониум, чертогът на Сатаната, израства внезапно из преизподнята - там заседава съветът на пъклените перове.“ - Каква е ползата тогаз, че силата ни още е непокътната или че ние сме безсмъртни да влачим вечно тази си безсмъртна тегоба?“. „Тогава Архидяволът побърза да отвърне:
„О, паднал херувиме, жалко е да бъдеш слаби в дело, и в страдание. Но знай едно от мен:целта ни никога не ще е да творим добро,а зло да вършим ще е наша най-велика радост,бидейки в разрез с волята върховна на тогова,с когото сме противници.“ - И замириса на Печал…
И замириса на тревожен камбанен звън, вместо на пролетно великденско възкресение, въпреки че камбанния звън няма миризма, ала е изпълнен с божията промисъл, която възгласява единствения смисъл в живота ни - Вярата!...
И замириса на кармин и много целувки на Юда, дезинформирайки ни с разкривени устни, които миришат по-страшно от здраво болни… миришат на триумф за печелене от губещите ... мирише на застояла непокрита тор, на лошо отмъщение ... мирише на мизерни мисли! ...
И замириса на нездравословни интереси насред пандемия, които не филтрират глупостта ... мирише на дом затвор, с измити ръце и набръчкани мисли породени от неспирните брифинги… мирише на маски, люде обгърнати с бурки… мирише военни гелове, които огласяват вонята на безхаберието…
