Какво повече искаш? Да оцелееш?
Да не би да усещаш и да изпитваш влечения? Да не би да растеш и отново да спреш? Да не би да си служиш с гласа? Или да размишляваш?
Какво повече искаш от животът?
Кое от тези неща ти се струва достойно за желанието ти? Ако се окаже, че са лесни за пренебрегване, обърни се накрая към следването на разума и бога. - Да, но цененето им е в несъгласие с недоволството, че смъртта ще лиши човека от тях.
Както определя Всеобщата природа
Каква незначителна част от неизмеримата, зинала вечност е отредена всекиму? Защото толкова скоро потъва в безкрая. И каква незначителна част от цялата материална същност? Каква незначителна част от цялата душа? И върху колко малка, бучица пръст от цялата земя креташ? Имайки в ума си всичко това, нека нищо друго да не те занимава, освен че природата ти действува, постъпва и изпитва тъй, както определя Всеобщата природа.
Как се отнася към себе си ръководното начало? От това зависи всичко. Останалото - независимо дали подвластно или неподвластно на волята - е мъртво и дим. Към презирането на смъртта подтиква най-вече това, че и считащите удоволствието за добро и болката за зло, все пак също презират смъртта. За когото добро е само навременното, за него имат еднаква стойност както многото, така и малкото постъпки, съобразени със здравия разум, и му е все едно дали по-дълго или по-кратко наблюдава вселената. За него и смъртта не е страшна.
Цялото представление в живота е от три акта
Човече, станал си гражданин на този Велик град. Какво значение дали за пет или за три години! Съобразеното със закона има за всеки еднаква стойност. Страшно ли ти се струва тогава, че те отпраща от града не тиран и не несправедлив съдия, а въвелата те в него природа? Все едно преторът да наеме комически актьор и да го освободи от сцената.
- Да, но играх не в пет, а в три акта.
- Точно така. Цялото представление в живота е от три акта. Колкото до края, определя го виновникът за тогавашното ти поставяне и за сегашното ти освобождаване. Ти не си виновен нито за едното, нито за другото. Затова си иди с добро чувство. Защото и оня, който те освобождава, е с добро чувство.
В това е здравето на живота - да се прониква във всичко и да се разбира какво е, кое е материалното в него и коя оформящата причина. От цялата си душа човек да върши справедливи дела и да говори истината. Какво друго остава, освен животът да се използува за вършенето на добро след добро, като се свързват тъй, че помежду им да не остава дори най-малко разстояние.
из "Към себе си" - Марк Аврелий
