„Фомалхаут“ или „Устата на рибата“.
За Фомалхаут древните астролози казват, че е много мощна и щастлива звезда, макар да притежава и скрито негативно влияние. Указва на преход от материалистични към духовни интереси. Когато Фомалхаут е изгряваща или кулминираща указва на големи почести през целия живот.
Думата „Фомалхаут“ произлиза от арабската фраза «Fum Al Hut», или „устата на рибата“. Счита се, че Птолемей е взел името ѝ от арабите. Фомалхаут е една от четирите кралски звезди в Персия. Преди 3000 г от новата ера е съвпадала с точката на зимното слънцестоене и за това персите са я наричали „Пазител на юга„ Природа: Меркурий, Слънце, Уран.
Историята, която свързва тази звезда, е легендата за звездната риба, поглъщаща водите на големия потоп, като по този начин спасява света. Рибата се тълкува като спасител в много народи, включително и хиндуизма. Затова и тази звезда е тясно свързана с религията, вярата, духовните търсения.
Хора, които имат тази звезда в съвпад със Слънцето или Луна, се раждат духовни. Те вечно търсят и се развиват в духовните въпроси, и не рядко имат духовни дарби. Влиянието на Фомалхаут на Венера и Меркурий е много подходящо. Планетите като Марс, Сатурн, Плутон не са удачни да са в съвпад с тази звезда, защото обръщат доброто ѝ влияние в зло. Дава свръхоргинална информация, активност, смелост, царственост, успех в писателската дейност, научна, духовна дейност.
Увеличаването на обема на знания за звездите, натрупани от човечеството, доведе до факта, че звездата Фомалхаут се преквалифицира като звезда от спектрален тип A, чиято повърхностна температура е около 8500 Kелвина (около 8225 градуса по Целзий), според астрономът Джим Кейлър. Измерванията проведени по метода на паралакс, показаха, че тази звезда се намира на 25 светлинни години от Земята, и че нейната светимост е около 16 пъти по-голяма от светимоста на Слънцето.
Видимата и звездна величина е 1.16 ,което я прави 18-тата най-ярка звезда в нощното небе. За звездата Фомалхаут Джим Кейлър пише:
Намира се от нас, на същото разстояние като Вега, тя е с една степен по-слаба за нашите очи, защото е с по-малко тегло, равно на две слънчеви маси, което води до по-ниски температури на повърхността на звездата и нейния по-малък размер.
